Една от най-великите американски поетеси - Емили Дикинсън, е родена на

Една от най-великите американски поетеси - Емили Дикинсън, е родена на 10 декември 1830 година Тя е освен надарен създател, само че и извънредно завладяваща персона.

Ще се убедите сами в това със идващите редове, в които са поместени любопитни обстоятелства за нейния живот:



* През 1869 година тя намерено декларира: " Не прекосявам границите на бащините си земи, с цел да отида в която и да е къща или град. " Тя следва този собствен мироглед до края на дните си.

* Тя поддържа връзките си с другари и родственици единствено посредством писма и картички. Въпреки това играе ролята на щастлива стопанка - пече самун, грижи се за оранжерията и градината, както и за прикованата си на легло майка. 

* Когато съседите на Дикинсън я назовават " надарена, само че странна ", те имат нещо поради. Все повече се постанова съмнението, че обичаната американска поетеса, останала остаряла мома, евентуално е била лесбийка.



* Дикинсън в никакъв случай не се отхвърля от отшелническия си метод на живот - даже и на смъртния си одър. След като ѝ слагат диагнозата продължителен нефрит, тя разрешава на лекаря да я преглежда единствено през едвам открехната врата.

* Великата поетеса очевидно предчувства скорошната си кончина. Малко преди да почине, тя драсва къса записка на братовчедите си Луиз и Франсис Норкрос. " Малки братовчеди, гласи бележката, призованата съм назад. Емили. " Тези прощални думи са изписани и на надгробния ѝ камък.

За да почетем паметта ѝ, обръщаме взор и към едни от най-запомнящите ѝ се стихове:

Диви нощи - диви нощи!
Ако бях с тебе тук -
дивите нощи щяха
да бъдат нашия разкош!

Вятърът е неправилен.
В пристанището съм аз.
Свършено е с компаса -
и остарелия атлас!

Веслата посред парадайса -
ах, какво море...
Да можех - тая вечер -
да се закотвя в теб!

* * *

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с скука -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако епохи те очаквам -
с пръсти ще ги броя -
до момента в който паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм до дъно сигурна,
че ще те видя оттатък -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето,
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната- сама се ужилвам аз.

* * *

От какво се прави морава?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не идва -
фантазията стига.